Един следобед получихме обаждане от един от нашите дългогодишни клиенти.
Гласът му звучеше малко тревожно:
"Пробите този път не изглеждат правилни. Повърхността на печата все още е лепкава и дори след цяла нощ тя не е изсъхнала."
Докато го успокоихме, попитахме за детайлите на процеса.
Не отне много време, за да се намери причината-по време на този пробив, той трябваше да използва самоубив силикон, но вместо това беше използвал добавките и по-тънките, предназначени за силикон за топлинно втвърдяване.
За нетренираното око, самоубийствените и топлинни силикони могат да изглеждат много сходни-и двете са полупрозрачни или млечни пасти и дори се чувстват подобни, когато са смесени. Но в действителност техните системи за формулиране са напълно различни.
Самоубийният силикон разчита на втвърдяване при стайна температура. Неговите добавки и по-тънки са предназначени да активират реакцията в среди с ниска температура, което позволява на силиконова постепенно да образува филм и да се втвърдява.
От друга страна, силиконът за топлинно втвърдяване е формулиран за втвърдяване с висока температура-неговите добавки остават „в съня“ при стайна температура и се активират само под топлина от печене или натискане на топлина.
Това означава, че смесването им ще наруши процеса на втвърдяване.
В този случай пробите на клиента се озоваха с лепкава повърхност, непълно втвърдяване вътре и намалена адхезия - сериозен проблем, ако беше влязъл в масово производство.
Всъщност двата силикона също обслужват различни нужди от приложението:
Самостоятелният силикон е идеален за вземане на проби от малки партиди, чувствителни към температурата тъкани или среди, където отоплението не е възможно.
Силиконът за топлинно втвърдяване е по-добър за високоефективно, мащабно производство на устойчиви на топлинни тъкани.
Но който и да е избран, е от съществено значение да използвате правилните съвпадащи добавки и по -тънки.
Това е като заключване и ключ - само правилният ключ ще отвори ключалката, а грешният може да го повреди.